Моята История
Коя съм аз, каква е моята философия и какво е трахана
За мен
Аз съм Теменуга Матева.. от странномислещите съм, правя неща които са не понятни за повечето хора. Не пазарувам нищо което не мога да си отгледам или произведа, отглеждам растения и ги обичам като децата си, приготвям храна, органична за семейството си и съм с шантаво мислене. Не обичам шопингите и не са за мен отпускане в кавички... Определено съм шантавомислеща, защото се вслушвам в мнение на старци, и крада опит от тях, и правя както те са правели. Да това съм аз. Теменуга Матева... Шантавомислеща, че да прави и трахана, защото я знае от баба си а и тя тоест аз "вече съм баба" това в кавички поставям, не ме прави нормална, а все по шантава. Но съм щастливо шантава, че помня всичко, това от моите баба и дядо и ще предам на внук си последователно... шантаво мислене, е определението май, но това съм аз!...
Май сме на изчезване из всички шантави..
Моята философия
Мисля, че животът може да е много по-прост, земята може да ни даде всичко. А това, което можем да си приготвим, е в пъти по-чисто и с много по-богат вкус. Затова трябва да възстановим връзката с възрастните хора, със земята!
За траханата
В отговор "какво е Трахана".....Траханата произхожда от Персия и се среща в Югоизточна Европа и Близкия изток. Най-общо казано, това е тестена храна, замесена с квас. В резултат на млечнокиселата си ферментация, тя има специфичен аромат и леко кисел вкус. Известни са два основни вида – бяла и червена. При бялата се добавя кисело мляко, а при червената - смес от зеленчуци и плодове (чушки, домати, дюли и др.). Траханата е находчив начин за консервиране чрез ферментация на полезни хранителни вещества от плодовете, зеленчуците, киселото мляко. Тъй като приготвянето й не включва термична обработка, траханата може да се нарече „жива храна“, богата на млечнокисели бактерии. По традиция се приготвя лятото, когато жътвата е преминала, когато има хубаво прясно жито и силно слънце, за да я изсуши добре.
Днес траханата е слабо известна, макар че само допреди няколко десетилетия се е приготвяло на много места в Странджа, Сакар, Родопите. Различни ястия с трахана са се правели ежедневно и в южното село Плевун, където като дете Теменужка Матева често се е навъртала край престилката на баба си. Години по-късно, отначало плахо, поради сантиментални причини, Теменужка решава да възобнови традицията и се превръща в нейна пазителка.
„Траханата бе закуска сутрин за цялата зима, но баба я добавяше и към всяко вече готово ястие, като поизстине, все поръсваше. Сега разбирам, че го е правила, за да „подсили“ храната, но и за да запази пробиотичните свойства на траханата. Например, на кисело мляко ще сложи малко, ще си надробим и ядем. На готов фасул, вече изстинал, и там поръсваше! Хората едно време толкова много са знаели и можели!“.
Траханата на Теменужка е специфична – тя не добавя към нея нито кисело мляко, нито плодове и зелечуци.
За да направи квас тя накисва хмел, бебредже, царевица, нахут, леща и след като водата „кипне“ и съставките изплуват на повърхността я прецежда и добавя лимецово и ръжено брашно докато сместа стане гъста като боза. Така направеният квас се оставя да втаса. „Предпочитам ръжено брашно, защото ръжта е култура която не търпи плевели... и е чиста на пръскания“, казва Теменужка, за която най-важното е да не се използват химически препарати при производството на храна.
Другата съставка на траханата е лимецовият булгур, смлян на хромел. След като тестото се омеси (от смления булгур, кваса и лимецовото брашно) се оставя да втаса още 2-3 дни на топло. „Как ухае докато втасва…на квас, на вкусно!“, усмихва се Теменужка.
Накрая втасалото тесто се претрива през дармонь (нещо като голямо сито с едри дупки) и получените зрънца се изсушават добре на слънце.
Според Теменужка едно време траханата е била защита срещу глада. Днес тя е защита срещу загубата на памет.
„Започнах да приготвям трахана, откакто имам внуче. Замислих се, че сега, когато съм баба, е време да предам на децата си онова, което съм запомнила от моята. В продължение на две-три години опитвах да възстановя траханата такава, каквато я помня. По спомени и усет успях да я направя точно като бабината! С траханата, която приготвям може да се кваси мляко, а също и да се „захване“ квас за хляб".
Някога във всяко село в района се е правела трахана, но е била с различен състав в зависимост от това какво се произвежда в конкретното място. В с.Свирачи например зеленчуците са повече и затова там в траханата слагат зеленчуци. В с. Кобилино, където почвата е камениста, и поминъкът е бил основно овцевъдство, се е правела с кисело мляко. В с. Плевун, където почвата е кисела и е най-подходяща за житни култури и сусам, в траханата се слага булгур, а често след това се е консумирала с тахан. В Плевун често се и готви с булгур. Например зелникът с диви зелета (смес от млади полски треви) също се прави с булгур. Всичко е свързано!
Теменужка се опитва да популяризира продукта, но все още се сблъсква с редица трудности, свързани с българските наредби, свързани с консумация и приготвяне на храни. Въпреки това обаче, не се отказва.
Заради своята активност във възраждането и съхраняването на стари, наследени от предците ни храни, тя получава подкрепа от Слоу Фуд в България да създаде местна общност в района на Ивайловград, чрез която да популяризира традициите на родния си край. Траханата й получава знака „Слънчоглед“. За да събуди интереса към своя продукт, Теменужка развива във Фейсбук страницата „Традиции запазени с времето - чиста храна за нас и нашите деца!“. Напоследък много хора, опитали от нейната трахана изявяват желание и да се научат да я правят. За тях Теменужка направи школа Нощви заедно с Слоу Фуд на място, в с . Железари . Постепенно това може да се превърне и в специфичен туристически продукт от мрежата Slow Food Travel.
